Живот на магия

Възнесение Господне е днес, хората отиваха в храма. Още в 9 ч в църквата Св. Георги в Чепино започнаха да пристигат. Тук това си е стара традиция, църквата е построена през 19 век, а камбаненият й звън се разнася рано навред из махалата, за да събере вярващите. Имаше млади и по-възрастни жени и мъже към 70-те, облечени по-празнично от ежедневното, спретнати като за църква. Стана ми хубаво, защото беше истинско. На този празник обичайно се прави курбан, за разлика от тази година. 

Пред входа по-възрастните жени нахлузваха маски. Една от тях, като ме видя и мен с маска, възкликна: „Ох, тая пуста корона, забравих си маската, ама нейсе“, след което влезе в църквата. И тъжно, и хубаво е, че хората търсят взаимност и бързат да се заприказват, да излеят това, което им тежи в този странен житейски експеримент, в който всички сме в кюпа. 

В малкия град изолацията не се усеща така остро като в София, защото общностите са малки и задружни, познават се и не се страхуват да се събират. И това ги спасява, както душевно, така и икономически. „Гората и Бог ни пазят“, убедени са те. Във Велинград няма нито един случай на Ковид. Но икономическата стагнация, която я имаше и преди пандемията, е надвиснала като истински Дамоклев меч. 

Във Велинград от 3 месеца няма градски и междуградски обществен транспорт заради мерки за сигурност и застраховане от фалит. Най-вероятно служителите в автотранспорта са пуснати в неплатен отпуск от единствената местна фирма. Общината в града също не изплаща заплати, въпреки че данъци се събират и се работи на пълен работен ден. В града основното препитание е хотелски бизнес, ресторанти, цехове за мебели и малки магазини. Магазините за храни и сергиите със зеленчуци работят почти нон стоп, без почивка, а продавачките имат и сили да се усмихват дори, да те заговорят. Хотелите все още не работят, повечето магазини за дрехи и сувенири бяха затворени, защото изцяло зависят от туристите. 

„През живота си не съм си представял, че ще преживея това“, казва управител на малък уютен ресторант, с когото си говорихме. От бизнеса се издържа цялото му семейство. Споделя, че дори и когато мерките се разхлабят, ще бъде много трудно заради високите санитарни изисквания, съществуващия риск от зараза и от страна на клиентите, необходимостта от солиден туристически поток, защото местните рядко се хранят навън, особено когато нямат доходи. 

Слушам всичко това и си мисля за потоците от милиони левове, които се декларират като икономически мерки за помощ. За кого са те? Повечето от тези бизнеси едва ли ще отговорят на прословутите мерки за държавна помощ, а дори и да ги получат, за кое по-напред ще им стигнат? Велинград е малко копие на ситуацията в страната. Ще ми се да намеря предприемач, който да сподели, че не живее на магия, а реално е бил подкрепен от държавата. Дали? Нямах намерение да пиша, тази история се роди сама. Нали е Възнесение Господне. Живот на магия.