IN MEMORIAM

На 14 май 2021 г. се навършиха 20 г. от деня, в който непримиримият Георги Спасов пое към по-добрия свят. Трудно е да го вместиш в думите, защото Георги беше скроен широко: журналист, абсолютен максималист в работата със словото, поет, писател, дисидент, но преди всичко човек, с когото беше удоволствие да общуваш, защото разширяваше граници. Толкова свободен по дух и мисъл, че думите, изстреляни като на шега, преобръщаха с хастара навън всяка неистина. Беше абсолютен трън в очите на властта и плащаше висока цена.

Огънят като гори дървото, себе си изгаря…негови думи. Творчеството на Георги е прозорец към голямата литература. Затова си струва да помним не толкова деня на смъртта му, а стиховете за любовта, свободата и чудото на живота, които той остави:

ДУМИТЕ

Те са солта на земята...

.......

ЗАЩОТО БЕШЕ ХЛЯБЪТ И СОЛТА И ВИНОТО

за ненаситния ми дух

и ненаситната ми плът,

ти бе високото небе на моето

щастливо същество.

Не, не бе илюзия от цветове и звуци любовта ни,

а реалност

с очи, ръце и устни,

които ни дариха свободата

да бъдем себе си във всеки миг,

за да сме различни,

и всеки миг да сме едно единно цяло

в две тела.

…...

ПОНЯКОГА МЕЧТАЯ за друга роля

и за друга участ,

ала в следващия миг

се ужасявам:

не

бих могъл да нямам нищо общо

с огромните си загуби и катастрофи,

с всемирните потопи на живота си

и най-подир с победите,

които ме изправят на крака

след най-жестоките ми поражения.

Избрано от „Памет“, Георги Спасов, 2002 г.