Ще успее ли България да догони Хонконг при трета Ковид вълна?

Ако през пролетта на 2021 г. България се сблъска с трета Ковид вълна, дали след горчивия опит от есента на 2020 г. ще приложим максимални мерки, за да постигнем драстичен спад на заразените? В Азия вече отчитат трета и четвърта вълна на Ковид-19, но със значително малък брой заразени на глава от населението.

България и китайският полуавтономен регион Хонконг имат една единствена прилика - приблизително еднакъв брой жители: България вече е под 7 милиона, а Хонконг има 7,4 млн. жители. Ковид статистиката обаче е зашеметяваща: в гъсто населения Хонконг на площ от 1106 кв. км. има 7600 заразени, 6120 излекувани, 120 починали. В България на площ от 111 000 кв км има над 184 000 заразени, над 85 000 излекувани и над 6000 жертви в динамична прогресия.

Пет фактора предотвратяват масовото дифузно заразяване в Хонконг: опитът със SARS през 2003 г. (ние нямаме, но преживяхме свински и птичи грип), стриктен граничен контрол и карантинни мерки, контактно проследяване чрез мобилни и други устройства, централно управление (уви, и ние имаме такова), културни навици.

Един от социо културните фактори Ковид-19 да е на изчезване в Азия е грижата за другите в обществото, част от философията на конфуцианството. Наличието на добри обществени отношения се изтъква като основен социален фактор за справянето с вируса. За съжаление, християнските общества от всички деноминации, както на Изток, така и на Запад, имат далеч по-голям брой жертви на вируса, чиито брой продължава да расте. И ако в западните демокрации спазват с по-голям успех строгите мерки, в България до втората вълна мерките бяха фиктивни и половинчати. Дори и сега в поредния пик на пандемията през декември, когато болниците преливат, а пациенти и лекари умират, групи българи нарушават безпрепятствено ограниченията и организират масови сбирки въпреки безпрецедентната ситуация.

Комплексните мерки в Азия са спасение за бизнеса

В азиатските страни не само колективизмът, дисциплината и т. нар. дигитален  тоталитаризъм са в основата на успеха в борбата с коварната болест.

Цялостната кризисна политика на азиатските правителства, бързото и ефективно изолиране на болните, стриктното проследяване на техните контакти и забрана за масови събирания дадоха резултат. Към първата половина на декември в Китай има 24 заразени дневно при население 1,4 млрд. души, в Южна Корея 500 случая дневно при население 51,6 млн., в Япония 2000 случая дневно при население 126,5 млн., в Малайзия 1000 случая дневно при население 31,53 млн., в Тайван 100 случая дневно при население 23,78 млн., във Виетнам 100 случая дневно при 95,54 млн. жители.

След като в Азия отчетоха ново нарастване на заразените през ноември и декември, веднага приложиха защитните мерки, без обаче да затварят бизнеса.

Сравнението е майка на знанието (страданието)

Бавно, но сигурно от началото на пандемията Ковид-19 през март болниците в България се превърнаха в Ковид отделения с широки граници, които подложиха на риск всички болни. В Азия за целта в рамките на седмици строяха болници. България можеше да мине по-леко през това изпитание, но се препъна в три фактора: хаотични правителствени политики и обществен диалог, хронични проблеми в системата на здравеопазването, информационна манипулация и процъфтяваща конспирация. Неспирните медийни изяви на доц. Атанас Мангъров, допълвани от още привърженици на стадния имунитет като Антония Първанова, публично омаловажаваха риска от вируса и масово заразяване и предизвикаха противоречиви реакции, както сред медицинската общност, така и сред гражданите.

Една българска общинска болница – умален образ на цялата картина

„На нас лекарите не ни тежи да лекуваме и да обгрижваме болните, но хаосът в системата буквално ни убива.“ Думите са на лекар, който от 9 месеца е на т.нар. първа линия в борбата с Ковид в МБАЛ Велинград.

„Никога не е имало първа линия, защото всичко се превърна в първа линия“, споделя докторът, който вече месеци наред спасява хора, заразени с коварния вирус. Тази лекарска изповед казва много за болничната помощ в България, която премина ръба в кризата с Ковид-19.

В МБАЛ Велинград пандемията налага трансформации: през март 2020 г. Детско отделение с 5 легла се превръща в Ковид отделение и още 3 легла в изолатора, а през октомври Вътрешно отделение е трансформирано в Ковид отделение с 25 легла, където дори старата неремонтирана част влиза в употреба. През октомври и ноември ситуацията е трудно удържима. Към тези легла се добавят още 20 в Неврологично отделение, за да поеме прииждащите пациенти на възраст от 30 до 90 г. През декември болницата разполага с 48 легла, като всички те са запълнени. Обмисля се изграждането на второ Ковид отделение.

Екстремната ситуация принуждава лечебните заведения да приспособяват всеки квадратен метър. Често гледката в някои от тези спешно отворени стаи е печална. Олющени, посивели стени, решетка върху остарял полуразпаднал се прозорец, липса на балкон в затвореното отделение, където разполагаш с 1 прозорец за проветрение в недългия коридор. Но  това се преглъща някак, когато чувстваш, че си в обгрижващите и сигурни ръце на добронамерени лекари и сестри.

От своята практика докторите споделят, че Ковид-19 действа при всеки индивидуално и предизвиква различни проблеми.

„Вирусът е много неясен, освен проблеми с дишането, може да провокира висока температура дни наред, да отключи алергии, да предизвика високо кръвно налягане. Терапията ни е основана на венозно прилагане на антикоагуланти, кортикостероиди, антибиотици и витамини, която се базира и на френския опит.“

Неравната битка

В МБАЛ Велинград четирима лекари на смени и няколко медицински сестри поемат отговорността за армията болни от Ковид-19. В болницата от 10 г. няма инфекционист, много сестри са напуснали заради ниско заплащане и огромен стрес. В България често сме в едната крайност. Когато е плюс, е равно на геройство. Тези лекари и сестри (подобно на своите колеги в страната) наистина са герои, защото на безпощадния 16-часов ритъм, притиснати в защитни „скафандри“, обмислят и прилагат специфични за всеки пациент терапии.

На помощ идват доброволци - някои от тях, за да са близо до родителите си в интензивния сектор. Медици стажанти помагат с непрекъснатите дезинфекции и почистване в отделението, лекари от други специалности (хирурзи и ортопеди) минават на визитация сутрин, за да помогнат на своите колеги. Така се овладява хаосът.

Медицинският екип в Ковид сектора, освен че е подложен на изтощителна денонощна работа с терапии на болните, рискува собственото си здраве, както и това на семействата си. Особено лекарите. Няколко от тях се заразиха с Ковид-19, а има и такива, които не спечелиха битката.

„Когато излезеш от отделението, вече не си със защитно облекло, тогава се сблъскваш с най-различни пациенти в Спешна помощ, които най-вероятно са заразени.“, споделят лекарите.

Акциите с маски на лекарите от пролетта досега, които призоваваха хората да се пазят, целяха да предотвратят именно сегашната криза. Тези инициативи нямаха особен ефект освен да запълнят новинарските емисии и не бяха  част от цялостна политика на правителството. Лекарите подкрепиха управляващите, а те тях?

През пролетта и лятото в България се ширеше ехидно обществено отношение към опасността от вируса, а в публичното пространство се водеше полемика дали, как и къде да се носят маски. В градския и междуградския транспорт масово не се носеха защитни средства, а се водеха агресивни полемики.

По същото време във всички азиатски страни носеха маски на закрито и открито, а летищата и улиците се дезинфекцираха като болници. Същите драстични хигиенни мерки се прилагаха и продължават да се прилагат стриктно по летищата, в градския транспорт, в заведенията за хранене. У нас основната дезинфекция се свежда до пулверизатор с дезинфектант на входа на големите магазини и аптеки.

Българинът се учи бавно и горчиво. За 9 месеца научи, че маската все пак го пази. Дали България ще помъдрее за предизвикателствата през 2021 г.? Всеки народ заслужава управлението си, но и всяко управление е по аршина на своя народ.

 

Рила през август е магия

Август е благословия за високата планина от ранга на Рила. Беше измита и пропита от свежест след последния дъжд, даряваше аромати, прохлада и... въздух. Дишахме, докато телефоните отмерваха стотиците стъпки от х. Вада към старата х. Седемте Рилски езера, един не толкова масов маршрут, поне в по-голямата си част до Долното рилско езеро.

Вада в Югозападна Рила е сред малкото добре стопанисвани хижи, тъй като освен вкусни гозби и десертни глезотии с натурални горски съставки като гъби, малини и боровинки, има мили и сърдечни стопани, които те приютяват на драго сърце.

Малки неща с голямо значение, жива магия. На Рибното езеро ни очакваше изненада - запознанство със Свами Вананда, или Владимир Николов, художник и йога от 50 г., автор на мозайките на Бузлуджа и други паметници. Според Свами най-дълбок душевен мир се постига, когато умът, духът и тялото са в хармония. А Рила има свойството да ги събере. Благодаря,MerrydiAn Yoga

Из архивите на блога, ето и първия ми разказ за Рилските езера:
https://bulgariatravelstories.blogspot.com/2011/08/

Живот на магия

Възнесение Господне е днес, хората отиваха в храма. Още в 9 ч в църквата Св. Георги в Чепино започнаха да пристигат. Тук това си е стара традиция, църквата е построена през 19 век, а камбаненият й звън се разнася рано навред из махалата, за да събере вярващите. Имаше млади и по-възрастни жени и мъже към 70-те, облечени по-празнично от ежедневното, спретнати като за църква. Стана ми хубаво, защото беше истинско. На този празник обичайно се прави курбан, за разлика от тази година. 

Пред входа по-възрастните жени нахлузваха маски. Една от тях, като ме видя и мен с маска, възкликна: „Ох, тая пуста корона, забравих си маската, ама нейсе“, след което влезе в църквата. И тъжно, и хубаво е, че хората търсят взаимност и бързат да се заприказват, да излеят това, което им тежи в този странен житейски експеримент, в който всички сме в кюпа. 

В малкия град изолацията не се усеща така остро като в София, защото общностите са малки и задружни, познават се и не се страхуват да се събират. И това ги спасява, както душевно, така и икономически. „Гората и Бог ни пазят“, убедени са те. Във Велинград няма нито един случай на Ковид. Но икономическата стагнация, която я имаше и преди пандемията, е надвиснала като истински Дамоклев меч. 

Във Велинград от 3 месеца няма градски и междуградски обществен транспорт заради мерки за сигурност и застраховане от фалит. Най-вероятно служителите в автотранспорта са пуснати в неплатен отпуск от единствената местна фирма. Общината в града също не изплаща заплати, въпреки че данъци се събират и се работи на пълен работен ден. В града основното препитание е хотелски бизнес, ресторанти, цехове за мебели и малки магазини. Магазините за храни и сергиите със зеленчуци работят почти нон стоп, без почивка, а продавачките имат и сили да се усмихват дори, да те заговорят. Хотелите все още не работят, повечето магазини за дрехи и сувенири бяха затворени, защото изцяло зависят от туристите. 

„През живота си не съм си представял, че ще преживея това“, казва управител на малък уютен ресторант, с когото си говорихме. От бизнеса се издържа цялото му семейство. Споделя, че дори и когато мерките се разхлабят, ще бъде много трудно заради високите санитарни изисквания, съществуващия риск от зараза и от страна на клиентите, необходимостта от солиден туристически поток, защото местните рядко се хранят навън, особено когато нямат доходи. 

Слушам всичко това и си мисля за потоците от милиони левове, които се декларират като икономически мерки за помощ. За кого са те? Повечето от тези бизнеси едва ли ще отговорят на прословутите мерки за държавна помощ, а дори и да ги получат, за кое по-напред ще им стигнат? Велинград е малко копие на ситуацията в страната. Ще ми се да намеря предприемач, който да сподели, че не живее на магия, а реално е бил подкрепен от държавата. Дали? Нямах намерение да пиша, тази история се роди сама. Нали е Възнесение Господне. Живот на магия.

 

 

                        

 

Стобски пирамиди и евро фондове

Изваяните от води, вятър и слънце #Стобски пирамиди при с. Стоб, населявано от римско време, са скален феномен на 2 млн. години на надморска височина от 600 до 750 m. На място няма как да го разбереш, въпреки че отвсякъде личи усвояване на евро фондове. 



#Stobpyramids звучи добре на английски и със сигурност се рекламира като топ скален феномен в някои наши туристически сайтове, също добре подплатени с евро средства. 

След гр. Кочериново стигнахме до центъра на с. Стоб. С нас се лутат  няколко чужденци, докато от единствения работещ (несмесен) многофункционален магазин, се опитват да получат информация. Две в едно – кафе и кроасан от магазина на крак, информация, че тоалетна в района няма, а химически от еврофондовете има едва в подножието на скалите. Културен туризъм в развитие. Селото е сравнително голямо, макар че повечето къщи са вече необитаеми. Единствената обгрижена сграда е на храма Св. Прокопий, който обаче е заключен.

Масивното училище с история отпреди 9 септември изглежда като музей от миналото, ресторантът и кафенето може би работят само през лятото. Лъч надежда, че тогава мястото е по-оживено. Някак преглъщаш реалността и се устремяваш към пирамидите. От инфо табелите в района вее на романтика а ла Брулени хълмове, потапяш се в любовни легенди за булки и сватби (свадби на табелката), липсва съдържателна информация за възрастта и състава на скалите. 

Достижение е построеният опасващ парапет, който най-вероятно е правен преди фондовете от местни ентусиасти. Към скалите има два възможни подхода – обхождаш по гребена отгоре, но може и откъм вътрешността им, макар че вторият не е обозначен. Много по-цялостно преживяване е да направиш пълна обиколка на местността. 

За да се потопиш сред скалите откъм вътрешността, има пътека, която на слизане се отбива вляво от традиционния маршрут преди да се слезе към паркинга с химическите тоалетни. Тук попадаш на евро алея, с поне 15 полуразрушени евро пейки и маси. Има и една-две беседки, все още здрави, както и няколко неработещи лампи, захранвани със соларни панели. Общината е усвоила евро пари и е спряла да контролира стопанисването на инфраструктурата.

Аман от усвоени евро фондове! Исках да пиша за чудото на скалите, които се препичаха на януарското слънце величествено, играеха си със светлината, събрали в себе си милионни ерозии, едновременно ефирни и въпреки това неподвластни на времето, сякаш подпирани откъм гърба от Рила. Нали са нейна рожба, образувани от езерни потоци, които се слели с местната глинеста мека почва и образували фантастични скулптури. А пейките – все някои родолюбиви българи ще ги възстановят някой ден, когато няма да издържат гледката на безстопанствеността. Надежда винаги има.