Граници на държава и време в Ивайловградско – втора част

На втория ден покорихме средновековната крепост “Лютица”

Тя е сред най-големите в Източните Родопи. Известна е като “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян” и е обявена за археологически паметник на културата. Предполага се, че калето е споменаваният в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX–XVII в.) и архиепископия (XVII–XVIII в.), изиграл важна роля в българската история, особено при царуването на Калоян.

Нищо чудно да е имало град – обикновено около всяка крепост са изграждани селища. Представихме си как и тук по склоновете на планината най-вероятно е кипял живот. На мястото на днешната гора някога е имало къщи и селище, служещи като допълнителна защита на крепостта. Руините ѝ заемат 26 дка площ и имат форма на неправилна елипса. Крепостните стени са дълги около 600 м с височина до 10 м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град. Основният градеж е античен и най-вероятно датира още от IV–VI в.

За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от IX в. – времето на император Лъв VI Философ (886-912 г.). Крепостта е разрушавана многократно, сегашният строеж вероятно е от XII–XIII в. – времето на цар Калоян. Османските нашественици са завладели Лютица без бой, което ѝ спестило поредното разрушаване, а освен това тя запазила статута си на епископски център.


До крепостта води черен път със стръмнини, по който могат да минат джипове, но съвсем различно е пътешествието пеш през пресечен терен сред дивна букова гора, уханни туфи мащерка, бавно щъкащи костенурки и прескачащи краката гущерчета!





Тръгнахме с колата и от квартал Лъджа на Ивайловград има отклонение с указателна табела, сочеща 6 км до крепостта, но това се оказа не съвсем вярно. Тук започваше черен път, лъкатушещ по леко възвишение, където забелязахме съхранени немски бункери от времето на Втората световна война.

Реално пътят се оказа дълъг не 6 км, а 9–10 км, които с нормално темпо изминахме за около час и 50 минути. За съжаление крепостта не е добре поддържана, избуялата зелена растителност почти не позволява да се различат останките и да се добие представа за размерите на градежа.

Усещанията на това място, ходенето по запазената външна стена и великолепната гледка, която се открива към Родопските склонове, те кара да се чувстваш повече българин. Може би това витае в тукашния въздух – през вековете корените на жителите на този район са били многократно изтръгвани и засаждани от двете страни на сегашната държавна граница заради превратностите на балканската политика.

Накрая, за десерт, нямаше как да не посетим и една друга изключително известна забележителност на Ивайловград –

вила Армира, най-богатият частен дворец от римско време

Останките от вилата и мозайките са подслонени в специално изградено остъклено затворено помещение. Макар че голяма част от вилата не е запазена, руините говорят за нейната внушителност и разкош, създадени с изключителен вкус, които я превръщат в произведение на изкуството!
Построена е през втората половина на I век сл. Хр. от виден тракийски аристократ като център на голямо поземлено владение. Внушителната двуетажна сграда се простира на площ 2132 кв. м – с панорамна тераса и много помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, работни дневни за жените, баня, сауна и др.). Само на първия етаж помещенията са били 22, ограждащи под формата на буквата П огромен басейн с размери 11х7 м. В част от сградата е имало римски тип отоплителна система (хипокауст – подово отопление), части от която се виждат и днес.



През втората половина на IV в. вилата е била опожарена и разграбена. Въпреки това са се запазили изключително много и разнообразни мозайки. Особено ценна е мозайката от господарската спалня, където е изваян портретът на един от собствениците ѝ заедно с двете му деца – единствените портрети върху мозайка от римската епоха, намерени досега у нас. Специален интерес представлява и по-късната мозайка от триклиниума с изображение на Медуза Горгона – символ, който се повтаря многократно в декорацията на вилата. Има мозайки с различни древни символи – ин и ян (откъде ли този смятан за далечно източен символ е дошъл до тези земи?), свастиката, различни геометрични фигури.

Още през първата половина на II в. към вила Армира се създава ателие за художествена обработка на добивания в околностите ѝ искрящ бял мрамор, като тук са поканени да работят майстори от град Афродизия в Мала Азия, известен с най-голямата през римската епоха скулптурна школа в света. Така вилата се превръща в истински дворец от онова време – целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самия басейн. Сложната схема на облицовките около басейна повтаря колонадите от древните богати градежи и стенописите от ранноримската епоха.

Това беше едва краят на втория ден от нашето пътешествие, но препълнени с впечатления, поехме своя път към къщи, като си обещахме, че ще се върнем в региона отново, защото оставихме още много интересни места зад гърба си – местността Глухите камъни, тракийския долмен край с. Железино, култовия комплекс и параклис „Св. Кирил и Методий” край с. Габерово и още много други – все достойни обекти за прескачане между времената и границите на днешното ни битуване.

Граници на държава и време в Ивайловградско – първа част

В преоткриване на източнородопските съкровища 

Ирина Бачева

Ивайловград, кацнал в най-югоизточната част на Родопите, гранично кътче на България, което посетихме в началото на май, е свидетелство, че пограничните райони са уникални и не приличат на останалите места в България. Ивайловград е толкова типичен, колкото са Белоградчик или Мелник, например. Не преувеличавам. Кръстихме нашето пътешествие „Индиана Джоунс в Източните Родопи”, защото се превърна наистина в приключение.

Започнахме пътуването си от Пловдив на път за Харманли, където се отбихме в посока с. Долни Главанак в община Маджарово. На невисок хълм, 2 км западно от селото се намира тракийски кромлех (от бретонски език crom – кръг, lech - камък) – култово мегалитно място от 8-7 в. пр. Хр., наричано още Българският Стоунхендж (вторият, намерен по-късно край Приморско кромлех, журналистите също нарекоха така, но това е само от безсилие, но не на езика ни).

Кромлехът

Кромлехът край село Долни Главанак е тракийско култово мегалитно съоръжение. Смята се, че е примитивен каменен календар от ранната желязна епоха – 8-6 век пр.Хр. Състои се от 12 вертикални пирамидално оформени 1,5-метрови каменни блока с неправилна форма (камъните на Стоунхендж са с правилна форма), които описват неправилна окръжност с диаметър 10 метра (Стоунхендж е с диаметър 100 м). Запазени в изправено положение са 9 вертикални блока, а три са паднали близо до мястото си. Между вертикалните блокове хоризонтално са положени други по-малки. В смятаното за свещено пространство вътре в кръга жреците извършвали ритуални действия и през късната желязна ера до 1 в. пр. Хр. Свидетелство за това са откритите през 1999 г. глинени съдове и метални предмети. Мястото е почитано и през Средновековието, но историците трябва да кажат точно за какво е използвано.

Малките кръгове

На юг от кромлеха на 20-ина метра се намират 2 по- малки съоръжения с диаметри 5 м и 3 м, където са открити останки от детски погребения. Смята се, че тези кръгове е разпръсвана пепелта на починали деца или млади хора, чиито тела са били изгаряни на друго място.

Европейски проект

Находката стана част от европейски проект за съхраняване на културните паметници. Преди да стигнем до нея, минахме през малък туристически център с паркинг и информационни табла, направени с европейски пари, които разказват историята на откритието и накъде да тръгнем, за да стигнем до кромлеха. Въпреки че беше Гергьовден, а нали по празник музеите трябва да работят, центърът беше заключен. Иначе личеше, че грижовна ръка е изградила мостче и приятен чакълест път през дъбовата гора, завършващ със стълби с перила до малко възвишение над селото.

Находката

Маджаровският кромлех е открит през 1998 г. д-р Георги Нехризов от Института по археология на БАН, докато е извършвал теренни обхождания на територията на община Маджарово. Проучванията на находката са направени през лятото на следващата година. Според описанието на самия д-р Нехризов, документирането на пластовете, контекстите и обработката на материалите (от разкрития културен пласт) се е извършило по разработената от колектива компютърна система за полева археология. 

Наблюденията преди статистическата обработка на керамиката според него показват, че във всички пластове преобладават фрагментите от работените на ръка съдове от ранножелязната епоха. Прави впечатление твърде високият процент сред тях на частите от луксозни съдовете, често с богата щампована украса. На второ място се нарежда керамиката, работена на ръка и на грънчарско колело, от късната желязна епоха. Интерес предизвиква наличието в горните слоеве на фрагменти от средновековна керамика от ХІ–ХІІ в. Освен фрагментите от глинени съдове бяха намерени изцяло запазена бронзова фибула, част от желязна фибула, бронзова игла, железни остриета и пирони.

Кромлехът край село Долни Главанак е тракийско култово мегалитно съоръжение. Смята се, че е примитивен каменен календар от ранната желязна епоха – 8-6 век пр.Хр. Състои се от 12 вертикални пирамидално оформени 1,5-метрови каменни блока с неправилна форма (камъните на Стоунхендж са с правилна форма), които описват неправилна окръжност с диаметър 10 метра (Стоунхендж е с диаметър 100 м). Запазени в изправено положение са 9 вертикални блока, а три са паднали близо до мястото си. Между вертикалните блокове хоризонтално са положени други по-малки. В смятаното за свещено пространство вътре в кръга жреците извършвали ритуални действия и през късната желязна ера до 1 в. пр. Хр. Свидетелство за това са откритите през 1999 г. глинени съдове и метални предмети. Мястото е почитано и през Средновековието, но историците трябва да кажат точно за какво е използвано.

На другия край на с. Долни Главанак, откъм с. Голяма долина, стъпихме на ключовия римски път, свързвал някога Одринското поле с вътрешността на Източните Родопи. Походихме по големите закопани в земята широки камъни, които са постлани през гориста местност.

Следващата ни спирка бе село Бориславци, разположено на брега на река Арда, където е устието на впечатляващия с размерите си язовир „Ивайловград”. Освен девствена природа и чудни гледки, тук се натъкнахме на самоделния

исторически музей „Христо Чолаков”

дело на самия Христо Чолаков, който в няколко кирпичени стаи подслонява предмети и сечива от бита на местното население от времето на основаването на селището в древността, разказва за трагичното избиване и разорение на тракийските и малоазийските българи и кланетата по река Арда през 1913 г., където, за разлика от трагедията Баташко клане, не едно, а 70 села са подложени на небивали репресии и унищожение – факти, които според създателя на музея, малко българи знаят и които са недостатъчно дискутирани и изследвани.

 

Музейната експозиция показва типични дрехи, носии и цървули, каквито носеха нашите пра-дядовци, стига до по-нови времена и припомня ламповите телевизори от 60-те и 70-те г., както и огромните радиоприемници от времето на зрелия социализъм. Накрая Христо Чолаков ни показа изключителното минерално разнообразие на региона, където е имало няколко мини за рудодобив край град Маджарово. Интересното е, че в рудодобива в този край са транспортирали рудата с камили заради издръжливостта им.

Пътят до там

С автомобил по шосе Е8 за Свиленград (малко над 70 км), после изхода към Кърджали и като стигнете Хасково може да тръгнете по шосе Е5, а след около 8 км вляво по Е505. Ние обаче бяхме с по-претенциозна кола и не посмяхме да поемем по този с около 25-30 км по-пряк маршрут.

Продължихме до Харманли и завихме по Е808 за около 38 км и стигнахме Долни Главанак. Без да се влиза в селото, на около 2-3 км по път Е808, който завива на запад, се стига до кромлеха – ще видите указателните табели. Дотук пътят е 145 км общо и се взема за малко повече от 2 часа. От Долни Главанак до Маджарово пътят е Е8081 и е около 11 км. За да стигнете Ивайловград след това, трябва да продължите на югоизток и по Е8081 19 км, където трябва да свиете надясно по Е597 около 34 км и за нови 3 км да завиете наляво по Е59 до Ивайловград. От Маджарово до Ивайловград разстоянието е малко повече от 56 км и се взема за по-малко от час.

Виж по-голяма карта с очертан маршрут – точка В е мястото на кромлеха