Изваяните от води,
вятър и слънце #Стобски пирамиди при с. Стоб, населявано от
римско време, са скален феномен на 2 млн. години на надморска височина от 600
до 750 m. На място няма как да го разбереш, въпреки че отвсякъде личи усвояване
на евро фондове. 
#Stobpyramids звучи добре на английски и със сигурност се рекламира като топ скален феномен в някои наши туристически сайтове, също добре подплатени с евро средства.
След гр. Кочериново стигнахме до центъра на с. Стоб.
С нас се лутат няколко чужденци, докато
от единствения работещ (несмесен) многофункционален магазин, се
опитват да получат информация. Две в едно – кафе и кроасан от магазина на крак,
информация, че тоалетна в района няма, а химически от еврофондовете има едва в
подножието на скалите. Културен туризъм в развитие. Селото е сравнително
голямо, макар че повечето къщи са вече необитаеми. Единствената обгрижена
сграда е на храма Св. Прокопий, който обаче е заключен.
Масивното училище
с история отпреди 9 септември изглежда като музей от миналото, ресторантът и кафенето
може би работят само през лятото. Лъч надежда, че тогава мястото е по-оживено. Някак
преглъщаш реалността и се устремяваш към пирамидите. От инфо табелите в района
вее на романтика а ла Брулени хълмове, потапяш се в любовни легенди за булки и сватби
(свадби на табелката), липсва съдържателна информация за
възрастта и състава на скалите.
Достижение е построеният опасващ парапет, който
най-вероятно е правен преди фондовете от местни ентусиасти. Към скалите има два
възможни подхода – обхождаш по гребена отгоре, но може и откъм вътрешността им,
макар че вторият не е обозначен. Много по-цялостно преживяване е да направиш
пълна обиколка на местността.
За да се потопиш сред скалите откъм вътрешността,
има пътека, която на слизане се отбива вляво от традиционния маршрут преди да
се слезе към паркинга с химическите тоалетни. Тук попадаш на евро алея, с поне
15 полуразрушени евро пейки и маси. Има и една-две беседки, все още здрави,
както и няколко неработещи лампи, захранвани със соларни панели. Общината е
усвоила евро пари и е спряла да контролира стопанисването на инфраструктурата.
Аман от усвоени евро фондове! Исках да пиша за чудото на скалите, които се препичаха на януарското слънце величествено, играеха си със светлината, събрали в себе си милионни ерозии, едновременно ефирни и въпреки това неподвластни на времето, сякаш подпирани откъм гърба от Рила. Нали са нейна рожба, образувани от езерни потоци, които се слели с местната глинеста мека почва и образували фантастични скулптури. А пейките – все някои родолюбиви българи ще ги възстановят някой ден, когато няма да издържат гледката на безстопанствеността. Надежда винаги има.
