Из световете на България: Свещените камъни на Сакар

Малка планина с множество древни мистерии

Ирина Бачева

България е многолик свят от планини и характерни кътчета. Да отидеш в Сакарския край е като да влезеш в друго време: къщички на един етаж, чист въздух, тумби играещи деца по улиците, щастливо изглеждащи хора (макар и с ниски доходи), редки и защитени птици, … изобилие от долмени. Заради мегалитите Сакар привлича вече повече туристи, но малкото хотелчета са по-често пусти, а в ресторанта предлагат скромно, но вкусно меню.

Времето има свой ход в пограничните райони. Докато съм там, се сещам, че през 80-те години на 20 век режимът на Живков неуспешно се опитва да съживи Сакар икономически с проекта „Република на младостта“, като примамва заселници със съблазнителните за времето четирицифрени суми. Не след дълго властта губи интерес и изоставя „Републиката“ в кьошето, а заселниците започват да се борят с тоталната липса на инфраструктура и работа, общо взето и до днес. И в древността, и в съвремието - земя с много пресекли се съдби.

Почти пренебрегвана като отделна планина, югоизточната ниска Сакар планина е малко бижу, което крие неизследвани съкровища заради изобилието от скали и тракийски светилища - недостатъчно проучени. Старото име на Сакар е Мастейра (свещена) и се намира между 4 реки - Марица, Тунджа, Соколица и Сазлийка.

Потегляме от София към гр. Любимец в Сакар на 6 април 2018 г., Разпети петък. Великден е ранен тази година, и докато в София е краят на зимата, в Сакар меко напича Слънцето, небето се синее пролетно, а ние сме по къси ръкави.

Пасищата при Бакърлиите

Долмен Мангъра 1

Странджа и Сакар планина са пълни с мегалитни паметници - долмени (от бретонски taol maen - каменна маса), според изследователите, наследство от тракийската цивилизация. В Сакар

мегалитните (каменни) паметници са на възраст между 5 и 6000 години

и са много повече отколкото в Странджа планина.

Функциите на долмените не са докрай изяснени. Проучванията сочат, че са свързани с погребални и религиозни ритуали, но ред въпроси остават загадка за изследователите - 

как тежките до няколко тона камъни са пренасяни от траките на отдалечени места и след това подреждани един върху друг, какви са били по същество и цел изпълняваните ритуали.

Планинският водач и изследовател Момчил Цветанов обяснява, че в Сакар са характерни лавовите (магмени) скали - гранитен батолит. Планината е най-богатата на разнообразни видове минерални скали, най-многобройни тук сред останалите български планини. Заради това по пътя релефът е типичен - малки възвишения със скали, наричани "твърдици" - микс от вулканични скали.

През селата Пъстрогор, Левка, Студена, покрай микро язовира Долап дере и с. Варник достигаме с. Маточина, където е кацнала средновековната крепост с

18 метрова запазена кула Букелон

– перфектно намереното в древността недостъпно плато (освен откъм селото от юг), в цялата околност на мек хълмист терен. Букелон, известен още като самотния страж над Тунджа, където откъм север се оказваш на ръба на висока скала, и откъдето се открива като на длан равнината. Името „Вукелу“ е по-старото име на древно укрепление на същото място, записано от хронистите с това име и разчетено от К. Иречек като Букелон. При Букелон през 1205 г. цар Калоян разбива кръстоносците и пленява император Балдуин. Наистина знаменателно място.

На 2 км югозападно от селото, в местността Пробит камък, има скална църква от 10 век, издълбана във варовикова скала от монаси-отшелници. Да, и варовик, няма грешка, пояснява Момчил. Когато Сакар се е издигала, е "прихванала" и варовици по периферията. Поредното доказателство, че в природата няма чисти форми.

Втора скална църква

се намира на 3 км югоизточно от с. Михалич в местността св. Пантелеймон, разположена под камениста тераса. Църквата е издълбана в скалата и до нея се слиза по 14 стъпала, оградени от двете страни от почти отвесно изсечената скала, образуваща отгоре открит коридор. В началото коридорът е 2 м широк, а в края достига до 5 м ширина. Вътрешното пространство се възприема като кръст заради двете скални ниши отстрани. Цялостното усещане е, че си като в малка катедрала, симбиоза между природна даденост и монашеските ръце.

На няколко метра от църквата по време на социализма е строено бетонно бомбоубежище, за щастие неизползвано, чийто останки примамват днешните любители на селфита. През с. Щит, с. Райкова могила и с. Димитровче стигаме до град Любимец, откъдето на следващия ден рано сутринта потегляме в посока с. Йерусалимово, чието име датира от римско време. Релефът е мек и благоприятен по склоновете на Сакар да се отглеждат много лозя, орехи, тютюн и череши.

Целта ни са „Бакърлиите“, просторна местност, осеяна с причудливи скали с бакърен цвят, сред тях обширни тучни пасища за местните крави и овце, които допълват пасторалната картина.

 

Продължаваме към с. Изворово, по протежение на пътя цялата местност отново прилича на огромен парк от скални образувания. Целта ни е най-високият връх Вишеград - 856 м, в централната част на планината. Билото е толкова заоблено, че изцяло липсва усещането за класически връх. Такава си е малката китна Сакар - ниска планина с плоски върхове. На възвишението има военно поделение, така че пътят ни стига до неговата телена полуразпаднала се ограда, а в раниците задължително сме с лични карти, ако внезапно ни проверят.

С буса поемаме към Тополовград, преминаваме през с. Българска поляна, с. Чевичири и достигаме

с. Хлябово - Меката на сакарските долмени,

15 от тях разкрити и обозначени, и 5 светилища. По маркиран черен равен горски път, на места със спускане, в продължение на 10 км правим преход, за да обходим долмените – Нъчеви чаири, Мангъра 1 и Мангъра 2, Бялата трева.

Нъчеви чаири

   Мангъра 2

Бялата трева

Малката надморска височина, мекият кимат и свежата растителност придават особено очарование и прелест на планината. Диво и красиво, грее слънце, мирише на горска новоизрасла чубрица, див напъпил божур сред дъбовите гори. По пътя отново се натъкваме на скални образувания.

От с. Хлябово в посока Тополовград поемаме

към скалния феномен и древна крепост Палеокастро

(скално светилище на Слънцето), на 431 м надморска височина на северните склонове на Сакар планина. Изградена е в началото на I хилядолетие пр. Хр. и се предполага, че е тракийско слънчево светилище. В скалите има изсечени множество вдлъбнати и изпъкнали каменни дискове, около 150, но защо и как са изсечени остава загадка.

 

Акостираме в Елхово, малък град със свое лице, изключително чист, характерен и заради църквата „Св. Димитър Солунски“ в центъра, построена няколко години преди освобождението от турско робство с дарения на родолюбиви българи.

На третия ден поемаме към Ямбол, за да погледнем града от птичи поглед, от

възвишенията Бакаджици,

които на североизток се свързват със Средногорското  възвишение Хисар, а на юг с крайните северозападни разклонения на Странджа. Ген. Скобелев е воювал с турската армия тук. Под възвишението е манастирът „Св. Спас“, построен по заръка на Скобелев в памет на загиналите руски войни. Срещу манастира има скали, които монасите разкопават и откриват извор с лековита вода, наречен „Изворът на самарянката“.

През град Чирпан и с. Оризово достигаме старозагорското село Гранит и Гранитският дъб на възраст 1673 г., израснал преди основаването на България. Смята се, че е най-старото дърво в Европа. Прастарият летен дъб е от 345 г. и „преживял“ много исторически събития. Дъбът има няколко живи клона и се възстановява, след като е укрепен със стоманена конструкция.